Речта е важна част от нашия живот и комуникация. Чрез езика общуваме вербално, изразяваме мисли и чувства, наслаждаваме се на интересни четива, изпращаме текстови съобщения, създаваме приятелства. Трудно е да си представим колко е неприятно да не можем да превърнем мислите си в думи. Това може да се случи, когато фината дейност в определени области от мозъка се наруши от травми, тумори, инсулт и други заболявания. Уврежданията наистина могат да лишат хората от речта им. Състоянието се нарича афазия. Тя засяга всички аспекти на комуникацията.
Историята на афазията се свързва с имената на световноизвестни учени – невролози, психиатри, анатоми и физиолози, а по-късно - от психолози, невропсихолози и логопеди. Известни са достиженията на лекарите Гал, Даксов - баща и син, физиолога Флуренс и други. Особено място заемат трудовете на известните невролози Брока, Вернике, Дж. Джексън, Лихтгейм, Клайст, Пик и други.
Любопитен факт - хората с афазия запазват интелигентността си – знаят какво искат да кажат, но невинаги успяват да изберат правилните думи. Те неумишлено правят замени, наречени парафазии – смяната на свързани по някакъв признак думи (топло вместо студено, куче вместо котка). Тези замени се срещат и при думи, които звучат подобно (месо вместо просо). В други случаи засегнатите от състоянието произнасят имената на предмети или понятия нечленоразделно.
Първите описания на афазните разстройства се появяват в средата на 17 век. Съществуват две гледни точки за локализацията на психичните процеси в главния мозък, за функционалната роля на мозъка и отделните зони в кората, както и за развитието на речта.
Едната от тях е свързана с името на лекаря Франц Йосиф Гал (1810). Негова е идеята за диференцирането на мозъчните зони и връзката им с различните функции на ума. Според него центърът на речта е разположен в предната част на мозъка.
Това е първият етап от подхода към учението за афазията и локализирането й в мозъка. Доктор Гал е автор на концепцията, според която - всяка психична функция е свързана с работата на група от мозъчни клетки.
Втората гледна точка принадлежи на френския физиолог Флуранс (1824 година). Той твърди, че функциите на мозъчната кора са смесени и контролират от различни зони. Това учение се подкрепя повече от 90 години. Вторият етап от развитието на доктрината за афазията, и преди всичко, проблемът за локализацията на психичните функции в кората на главния мозък, продължава до края на XIX - началото на XX век.Най-важни за този етап са две открития - на обособени са двете форми на афазия. Едната е описана Пол Брока, а другата от Карл Вернике.
Как се проявява загубата на речта?
Човешкият мозък има две полукълба. При повечето хора лявата хемисфера контролира речта. Този факт е известен, защото през 1861 г. лекарят Пол Брока изучава пациент, който приживе разпознава и произнася една-единствена дума – тен. След смъртта му, медикът прави дисекция на мозъка му. Пациентът се казва Луи Леборн. Той е френски занаятчия, който страда от епилепсия. Неговото увреждане е описано подробно в януарския брой на вестник "История на невронауките". Брока открива област с голямо увреждане на лявото му полукълбо. Днес този участък се нарича Център на Брока. Съвременните учени вярват, че областта е отговорна за наименуването на предмети и за координацията на мускулите, участващи в речта.
Зад участъка в мозъка, изследван от Пол Брока, е разположен Центърът на Вернике. Той е близо до кората на главния мозък, наречена първична слухова кора. Чрез нея мозъкът участва в свързването на смисъла от звуците в речта. Увреждането на Центъра на Вернике поразява способността на хората да разбират езика. Лекарят издава научния си труд през 1874 г.
Способността на мозъка ни да се възстановява от само себе си се нарича мозъчна пластичност. Тя позволява на областта около мозъчното увреждане да поеме някои важни функции по време на възстановителния процес. Учените експериментират, използвайки нова технология, която според тях, може да подпомогне мозъчната пластичност при хората с речеви проблеми.
Много от лицата с афазия остават изолирани и уплашени от състоянието си. Притеснени са, че околните няма да могат да ги разберат или изчакат да се изкажат. Когато обаче им се даде достатъчно време, за да се изразят, положението им може да се подобри, а ограниченията на заболяването - да се превъзмогнат.
ПРИЧИНИ ЗА АФАЗИЯТА
Причина за появата на афазия са локалните, огнищни поражения в доминантната по отношение на речта хемисфера, най-вече в челния и слепоочния дял. Анатомичните увреди, които водят до афазия, се установяват в конвекситалните корови полета на лявата хемисфера, предимно в области около Силвиевата бразда, но също и в бялото вещество непосредствено под тези полета. Неспецифични и разнообразни, но умерени прояви на афазия се наблюдават при подкорови увреди в таламуса и в базалните ганглии на лявата хемисфера. Тези поражения предизвикват различни изменения около себе си – отоци, разстройства на кръвообращението. В някои случаи те се локализират непосредствено в речевите зони (на Брока и на Вернике), но може да са разположени и извън тях, което също да се отрази негативно на езиковата функция.
Някои патогенни фактори, които могат да предизвикат афазия, са:
Инсулт
Нарушения на мозъчното кръвообръщение (при исхемия и хеморагия)
Отоци на мозъка
Тумори
Изменения на мозъка вследствие атеросклероза
Инфекциозни болести (мененгит, енцефалит)
Интоксикации
Епилепсия
АФАЗИЯ НА БРОКА
I. Афазия на Брока, кортикална моторна афазия (по Литхайм- Вернике), еферентна моторна афазия (по Лурие)- проявява се нарушение на долните отдели на премоторната област на доминантното полукълбо, подкоровите структури и пътищата към фронталната кора. Демонстрират се три основни дефицита:
- артикулационни- трудности със специфичност на орална апраксия, понякога принуждавани от дизартрични прояви. Характерна е бавна, мъчителна и нефлуентна реч. Изговарянето на фонемите е неточно и неясно. Трудно се реализират специфични движения с устните и езика по инструкция и по подражание. Наличието на дизартрични компоненти се проявява в неразбираемо произношение. Заменят се, пропускат се или се вмъкват отделни фонеми. Неправилното изговаряне се осъзнава и се прави опит за коригиране. Съвършено точно се отчита неправилната чута дума, дори и при филигранни нюанси на неточност. Възможни са персевации на отделни вече произнесени фонеми или думи. В тежките степени не е възможна артикулация или стереотипно се повтаря една дума или една единствена сричка. Спонтанната, повторната и автоматизираната реч са затруднени.
- аграматизъм- трудно се използват граматични конструкции. Отбелязва се своеобразно изреждане предимно на съществителни имена и отглаголни съществителни. Почти не се използват функционални думи- предлози, съюзи, местоимения, глаголи и прилагателни. Оксъдната вербална продукция в съчетание с паузи и артикулационни усилия представя нефлуентен модел на говора. Икономичната реч е достатъчно информативна и комуникацията, макар с проблеми, се осъществява.
- аномия- очевидно е трудното намиране на съответните думи за обозначаване на обекти и действия. При хронифицирано протичане номинацията е изненадващо запазена.
Тези три основни позиции имат разнообразни комбинации при отделните лица в зависимост от точната локализация на лезията, от определеното пространство и степента на възстановяване. Преимуществено е нарушението на говорната продукция. Несъответствието между нарушеното рече- производство и разбирането на речта оставя впечатление, че дешифрирането и осмислянето на речта е запазено, но не съвсем точно съхранено. Дефицитът в разбирането е паралелен с дефицита във вербалното продуциране.
АФАЗИЯ НА ВЕРНИКЕ
Афазия на Вернике, кортикална сензорна афазия(по Литхайм- Вернике), акустично- сензорна афазия (по Лурие)- всички езикови функции са поразени. Увреждането е в задната част на първата слепоочна извивка. Основна характеристика е неразбирането на значението на думите и трудности за коректната им употреба в собствената реч. Езиковата компетентност е нарушена на фонологично, лексикално и синтактично ниво. Речта е флуентна, плавна, мелодична. Многословната и обстоятелствената реч не е съдържателна, не е информативна и затруднява реализацията на адекватна комуникация. Отчитат се литерални парафрази, понякога достигащи до безсмислени псевдо- думи. Тези грешки не се осъзнават. Описани са три форми на различна лингвистична организация: парафразичен жаргон(използване на неподходящи думи); асемантичен жаргон(консистиран от неологизми и трудно разпознаваеми думи); индиферентен жаргон(честа поява на неясно групирани сегменти от различни думи в една или стереотипни редици от нищо незначещи думи). Лингвистичната дескрипция представя отделни нива на проява на жаргона при афазия. Когато жаргонът обхваща неологизми, дефинирани като слово- подобни форми, невключени в лексикона на никакъв език и проявяващи се в комбинация от семантична и фонетична парафразия е налице неологистичен жаргон. Фонетичният жаргон се представя като невъзможност за фонетична интерпретация на организация на фонологично ниво. Осъзнаването на единия жаргон елиминира осъзнаването на другия.
Повтарянето на чута реч е също нарушено. Спонтанното писане е невъзможно, тъй като изписаните графични изображения не демонстрират дори и сходство с буквени символи.
Разбирането на речта е най- силно засегнато. Не се дешифрира фонемичния състав във възприеманите фрази и думи както в звуков, така и в писмен вид. Твърде показателна позиция за увреда не само на гнозисно, но и на езиково ниво- нарушено е декодирането на езикови абстрактни елементи.
Методи и подходи за възстановяване
-изборът на метод зависи от етапа или стадия на възстановяване на речевата функция;
-възстановителното обучение предполага избор на работа при който се възстановява разпаднатата първично функция или се реорганизират съхранените звена на речевата система;
-работи се над всички страни на речта независимо коя е по- увредена(експресивната, импресивната, писмената или четенето);
-с цел развитие на комуникативната функция на речта, се полагат грижи и за развитието на самоконтрола над речта;
- работи се при всички форми на афазия и върху понятията подпомагане на единството от реч и мислене;
-работата се осъществява с приложението на най- различни канали за приемане на информация и с прилагането на специални модели
Времето на възстановяване на речта зависи от следните фактори:
- локализация на увредата;
- обем на огнището на увреда;
- форма на афазията;
- време на началото на въдстановителното обучение спрямо настъпването на увреждането;
- предморбидно състояние на болния.
При афазии, възникнали вследствие на кръвоизлив в мозъка висшите корови функции се възстановяват по- бързо в сравнение с афазиите възникнали от тромбоемболия или травми на мозъка. Бързо се възстановява речта при децата от предучилищна възраст, защото нервната система е по- пластична, а основните речеви механизми все още не са развити. Възстановителното обучение може да започне от първата седмица, а занаятията да траят от 10 до 15 минути по два пъти седмично и да стигат до 30- 40 минути три пъти седмично.
Етапи на възстановителното обучение
- диагностика на афазията и личностните изменения;
- медицинска интервенция;
- възстановително логотерапевтично въздействие;
Чисти форми на афазия не се срещат често- всеки клиничен случай има своя специфична симптоматика от гледна точка на логопедична картина. Степента и сроковете на възстановителното обучение зависят от следните причини:
- характера и степента на поражение на мозъчната тъкан;
- от речевия статус до заболяването;
- от особеностите на личността на афатика;
- от условията и методите на възстановителното обучение;
- времето между заболяването и началото на възстановителното обучение.
Резултати от възстановителното обучение
- при леките случаи възстановително обучение не е нужно, защото възстановяването настъпва спонтанно;
- при тежките случаи не се стига до пълно възстановяване и речта има следните характеристики:
-забавен темп на говор;
-примитивност на изразния стил, конкретност;
-граматически опростена реч;
-трудности при разбиране на речта.
Пътища за възстановяване на висшите психични функции
-стимулиране на синапсите с лекарства;
-чрез викариация;
-чрез пренастройване на функционални системи;
-спонтанно възстановяване на речта
Спонтанното възстановяване на речта зависи от:
-етиологията на заболяването;
-типът на афазията;
-доминантността на полукълбата;
-осъзнатост или неосъзнатост на аномалията;
-възрастовите особености на пациентите.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
https://www.arsmedica.bg/simptomi/aphasia
https://logopedico.com/afazia/
https://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22:%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B8&catid=9&Itemid=115