През първата година от живота на детето се извършват много интензивни промени в развитието (Л. Бърк,2012; Р. Стаматов, 1998; К. Тагарева,2007, и др), включително и в сферата на общуването с възрастните и на предметно манипулативната дейност. В статията ще представя възникването, развитието и диагностиката на детето от раждането до едногодишна възраст, така наречения кърмачески период.
-Невро-психичното развитие от 0 до 12м възраст на детето. По-особено внимание се отделя на формирането на езиковата и говорната функции и конкретни препоръки за стимулирането им.
Както знаем за времето от раждането до навършването на 3 години детето преживява бурно развитие, нямащо равно на друг период от живота. Първата година от раждането има основополагащ и подготвителен характер за по нататъшното развитие на детето.
Днес проблемът за развитието на речта и езика привлича вниманието на множество психолози, педагози, логопеди, лингвисти и психолингвисти. Конкретно проблемът за детския говор е станал основа на множество изследвания и публикации.
Целта на статията е да поясня каква роля играе развитието на речта и важността й при децата в периода на кърмаческа възраст. Тезата, която ще докажа е, че развитието на речта в кърмаческа възраст е важна предпоставка за цялостно психическо развитие на детето и индивида като цяло.
Конкретни задачи:
1. Да разгледам и анализирам съществуващите теории за усвояване на речта от детето;
2. Да проследя устното и говорното развитие през този период.
Възникване и развитие на общуването с възрастните през първата година от живота на детето.
Общуването се определя като такова взаимодействие между партньорите при което всеки участник е активен; изразява отношение към личността на партньора и възприема отношение (М.Лисина,2009, К. Тагарева 2007). Развитието на общуването в детска възраст се разглежда като смяна на различни видове(„форми“ на общуване според терминологията на концепцията). През първата година общуването се реализара в две форми: ситуативно-личностно и ситуативно-делово. По този начин могат да де обособят следните етапи на възникване и развитие на общуването през първата година от живота:
Период на възникване на общуването: от раждането докъм двумесечна възраст.
Период на ситуативно-личностно общуване с възрастния (от 2м. до към 6м.)
Период на ситуативно-делово общуване с възрастния (от 6м. докъм 1г.)
Възникване на общуването.
Възникването на общуването е свързано с формиране на потребност от общуване. М. Лисина(2009 и др.) счита, че потребността от общуване е уникална и това е потребност на човека от познаване на другия човек и на себе си, познание, включващо стремеж към оценка на другия и самооценка.
Основните критерии за наличието на потребност от общуване в концепцията на М. Лисина с четири:
Внимание и интерес към другия човек.
Емоционално отношение към него.
Стремеж да се привлече вниманието на другия.
Чувствителност към въздействията на другия.
М. Лисина счита, че потребността от общуване се формира в реалния живот на детето след раждането, привеждайки експериментални доказателства за това: наблюденията върху поведението на деца, които са на възраст една- две седмици, показват, че при тях не се откриват признаци на реално общуване, в което участниците да са активни(М. И. Лисина, 1974, и др.). Възрастния се обръща към детето, но детето не му отговаря. Новороденото не се старае да привлече вниманието на възрастния. Неговият плач не е адресиран конкретно към никого. Бебето не се радва на появата на майката и не се огорчава, когато тя излиза от стаята. Липсата на комуникативна насоченост в действията на новороденото показват, че реално, общуването не възниква веднага след раждането на детето.
Потребността от общуване с възрастните се формира в хода на живота на детето под влияние на няколко фактора:
Природни предразположения;
Върху основата на други потребности;
В резултат от отношенията на възрастния към детето.
В детската психология са получени доказателства за това, че детето се ражда с природни предразположения към социални взаимодействия (J. Eriks, 1991; Meltzoff, A. N., Borton, R. W., 1979 и др.). Едно от тях например е предразположеност на новореденото към възприемане на човек и доказателството, че от всички зрителни стимули най-харесвано е изображението на човешкото лице (R. Fantz, 1961, и др.).
Потребността от общуване възниква на основата на други потребности, но не се свежда до тях. Това са органичните потребности на детето (от храна, топлина и др.). Бебето започва да изразява своите дискомфортни състояния: плаче, вика, извършва движения на крайниците. Тези действия първоначално не са сигнали на детето към конкретен възрастен, не се възприемат от него като такива. В първите дни от живота си детето не адресира своите действия конкретно към никого. Друг източник на потребността от общуване е потребността от нови впечатления. Съгласно с Л. Божович (1995) потребността от впечатления възниква към третата-петата седмица от живота и става основа за формиране на други социални потребности. От гледна точка на задоволяването на тази потребност човешката фигура е най-информативният и най-привлекателният обект от околната среда на бебето.
Друг фактор за възникване на потребността от общуване е отношението на възрастния към детето. В първите дни след раждането съществуват процеси на взаимодействие между бебето и майката – при хранене, къпане, смяна на памперси. Но общуването реално все още отсъства, защото общуването е такова взаимодействие, в което участват взаимноактивни партньори. За практическото възникване на потребността от общуване решаващо значение има отношението на възрастния към детето. На практика майката от самото начало се отнася към бебето си като към пълноценна личност, при това съвършено уникална и много любима. Майката установява с детето практически сигнални връзки. Тя внимателно гледа и наблюдава своето бебе. Вслушва се в звуците, които то издава, гледа лицето му, обръща внимание на всяко детско движение. И реагира така, като че ли детето специално към нея се е обърнало. Честото редуване на такива комбинации от действия от двете страни води до установяване на действителна връзка между майката и бебето. Тази връзка в началото е несиметрична: майката влага много усилия, емоции, време за нейното изграждане, докато новороденото отначало „акумулира“ тази връзка. Освен това възрастният формира атмосфера на общуване. Майката разговаря с кърмачето така, като че ли детето разбира думите й, тя му се кара или го хвали за някое действие, като че ли бебето умишлено го е изпълнило. Възрастният се обръща към детето като към пълноправен участник в общуването, авансирайки в неговите действия този смисъл и значение, които нямат, но ще имат в бъдеще в комуникационната система. В началото майката изпълнява ролите и на двамата партньори в общуването. Такова поведение създава у детето необходимост да възприеме възрастния не само като обект от околната действителност, но и като активно действащ субект. В същото време такова отношение кара бебето да открие в себе си субектни, личностни качества.
Постепенно в поведението на детето се регистрират:
1. Поглед в очите на възрастния. Този признак е характерен за децата на триседмична възраст и говори за наличие на активност на детето, насочена към възприемане на комуникативните действия на възрастните. Погледът изразява вниманието и интереса на детето към хората.
2. Ответна усмивка като отговор на въздействията на възрастните. Тя се появява към края на първия месец и е емоционална реакция, която изразява удоволствието на детето от общуване с възрастния.
3. Инициативни усмивки, двигателно оживление, вокализации. Това са опити на детето да привлече към себе си вниманието на възрастния.
4. Стремеж на детето да продължи емоционалния контакт с възрастния. Изразява се в готовност на детето така да промени своето поведение, че да подбуди възрастния към повторна проява на положително отношение.
Ситуативно-личностно общуване
Същност на ситуативно-личностно общуване:
Ситуативно-личностната форма на общуване с възрастния се характеризира със следните признаци:
1. Обхваща периода приблизително от двумесечна до шестмесечна възраст на детето;
2. Удовлетворява потребността на детето от доброжелателно внимание и ласка;
3. Подбужда се предимно от личностни мотиви;
4. Реализира се главно с помощта на експресивно-мимически средства.
Ситуативно-делово общуване
Възникване на ситуативно-деловото общуване
За възникването на ситуативно-деловото общуване са нужни определени условия. В специално експериментално изследване (К. Тагарева, 2007, Проблеми на общуването…) се изучават предпоставките за възникване на ситуативно-деловото общуване с възрастните. Предполага се, че за възникването на ситуативно-деловото общуване са нужни най-малко две условия:
1. Детето да притежава личен опит от общуване с възрастния (личен комуникативен опит).
2. Детето трябва да притежава начални практически умения за манипулиране с предметите (личен манипулативен опит).
Развитие през кърмаческата възраст (0-1г.)
От особено значение за кърмачето е спазването на установен дневен режим –стриктен и гъвкав (Манова-Томова 1969; Татьозов 1995). Спазването на дневен режим означава правилно и ритмично задоволяване на биологичните потребности от храна и сън, на които кърмачето е изцяло подвластно, особено през първата половина на периода. Същевременно задоволените потребности поставят детето в положително емоционално състояние, а това на свой ред осигурява правилен растеж и развитие. През този етап отделните сфери на психичното развитие (двигателна, когнитивна, комуникативна, емоционалнаи социална) се намират в почти неразчленимо единство и тясно взаимодействие. Според някои проучвания (Остерийт 2007; Пирьов 1971;Bloodstein 1984; Hothersall 1985; Owens 1998 и др.) съзряването на двигателните функции и овладяването на движенията са в основата на когнитивното и на тясно обвързаните с него езиково и говорно развитие. С развитието на моториката и промяната на положението на бебето, средата постепенно става все по-достъпна. Понятията и връзките помежду им се овладяват чрез манипулирането и прекия контакт с предметите. От друга страна стремежът към преживяване на положителни емоции и чувство на радост подтиква детето към опознаване на средата и контакт с възрастните (Манова-Томова 1969). За комуникативното развитие е важен фактът, че определена категория или операция първо трябва да се усвоят когнитивно, преди да се употребят лингвистично (Owens 1998). Това показва временното доминиране на познавателното над езиковото и говорното развитие, както и началното свързване на мисловните и
езиковите операции.
Плачът на новороденото и последващите през 2-и-4-и месец гласови прояви в началото имат безусловно-рефлекторен характер и са резултат от преживявандискомфорт или комфорт. Скоро обаче те придобиват черти на комуникативност чрез изразяваното емоционално състояние – плачът се модифицира интонационно по сила и височина до степен майката да е в състояние да разпознае конкретната причина за него и да я различи от други възможни. Това са предвестниците на комуникация, т.нар. перлокутивни актове – детето постига ефект над възрастния чрез невербални сигнали, чиято употреба е несъзнателна и непреднамерена, но скоро става умишлена (Стоянова 1992). Гукането от своя страна, макар и с универсален характер на изразител на приятни преживявания, е един от компонентите на по-сложна проява на достигнатата степен на развитие – комплексът на оживление. Той е един от първите показатели за нормално психомоторно развитие и се състои в осъществяване и поддържане на контакт с очи, социална усмивка, активни движения с ръцете и краката и гукане (Татьозов 1999; Sheridan 1982). Гукането самò по себе си няма диагностична стойност. Комплексът на оживление може да се интерпретира както като средство за общуване, така и като изразител на приятни преживявания. Различават се два типа ситуации, в които се наблюдава това поведение (Тагарева 2007). В единия случай се проявява комплекс на оживление при общуване с възрастен. Във втория детето изпитва физическо състояние на комфорт и е оставено самò с възможността да фиксира поглед в неподвижен предмет. Комплексът на оживление доказва връзката между емоционалната, двигателната, когнитивната и комуникативната сфера, като същевременно показва и началото на социалната им насоченост. Комуникативното развитие, в частност, се основава в голяма степен на имитацията и механизма на импринтинг (Пирьов 2000; Пирьова 2007). Имитацията е съществен процес и за езиковото, и за говорното развитие. Установено е, че 24 часа след раждането детето се опитва да имитира елементи от мимическите движения на майка си, а до 2-и-3-и месец се научава да разпознава идентичността и емоционалния израз на лицата на родителите си, като съответно се опитва да го имитира и реагира с плач или усмивка. Около 6-и-7-и месец, успоредно с вокализациите, преходни от гукане към лепет, децата имитират и жестове. Разбирането на езика в този период не е пряко и в обичайния смисъл. То засяга общата комуникативна ситуация, средата, говорещия, това кой е той, позата на тялото, както и тона на гласа, интонацията, жестовете и действията му (Bloodstein 1984).
Следващият показател за нормално развитие е лепетът. Той се проявява в широки рамки, най-често между 7-и и 9-и месец. Лишен от универсалния, безусловно-рефлекторен характер на гукането, стадият на лепет има диагностична стойност по отношение на езиковото развитие. Той се състои от многократни повторения на еднотипни срички, обикновено отворени, които в края на периода получават и различни интонационни окраски. Първите думи, като отделен и константен звуков комплекс за означаване на винаги едни и същи обекти или ситуации, се появяват в края на кърмаческата възраст, в границите между 11м и 1;3м. Възможно е първите думи да се състоят от същите звукови или звукоподражателни комплекси, използвани от детето през лепета („лепетни думи”), (Горохова 2010: 15). Също е възможно това да са изцяло нови звукосъчетания.
С пряко значение за говорните способности е развитието на оралната вегетативна моторика и уменията за дъвкане и гълтане, за прием на различни по консистенция храни и течности и самостоятелното хранене (Татьозов 1995). Оралната вегетативна моторика се основава на вродени, безусловни хранителни рефлекси – сукане и гълтане.
Не случайно и първите звукове, които се появяват при гукането, са веларните преградни и проходни и билабиалните преградни (Блажев, Попова 1995).Затрудненията в храненето при някои деца с нарушения в развитието може да се отрази неблагоприятно на развитието на артикулацията (Йорданова 2010; Пирьова 2007). От особено значение е майката, а и останалите близки, да въздейства максимално на детето през целия етап. Положителните емоции, както и достатъчното и подходящо емоционално стимулиране, са мощен двигател за развитието на познавателните процеси, езиковата способност, двигателната функция и комуникативните умения (Манова-Томова 1969).
Насоки за стимулиране на езика и говора в кърмаческа възраст (0-1г.)
1. Стриктно спазване на необходимия за кърмачето дневен режим на хранене, сън и бодърстване като предпоставка за нормално физическо и психическо развитие. Осигуряване на тишина по време на сън и на активно емоционално общуване по време
на периодите на будност.
2. При постепенното намаляване на нуждата от сън и увеличаване на времето за бодърстване, разглеждане на окръжаващата среда, назоваване на предметите, действията с тях, на ярките им качества.
3. Стимулиране на възприятията – на зрителното и слуховото съсредоточаване, тактилната сетивност, музикалния слух. Показване и фиксиране на ярки предмети, слушане на подходяща музика, постоянен физически контакт чрез милване, люлеене,
гушкане. На този етап зрително-слухово-кинестетично-тактилното, мултисензорно насочено стимулиране, се основава на емоционалното общуване с майката. Прилагането на специални масажни комплекси, отново на фона на наситен радостен контакт с майката, стимулира и двигателното развитие.
4. Да се дава на детето възможност да наблюдава лицето на говорещия възрастен. Според изследванията децата, които гледат лицето на майка си по време на говор, започват да подражават звуково по-рано.
5. По време на периода на гукане – стимулиране на комплекса на оживление и в частност на вокалната активност чрез нежни думи, напевна интонация, усмивка, поддържане на очен контакт и ласка, последвани от период на изчакване, за да се даде време на детето да поеме инициативата за отговор.
6. По време на лепетния период - игра на диалог, в която възрастният „подава” реплики от еднотипни, многократно повторени срички, но изказани с различна интонация, и изчаква отговора на детето. При възможност се стимулират „лепетните думи” и се създава връзка между сричковия комплекс, предвестник на дума, и предмета/обекта.
7. При прохождане и първия самостоятелен досег със средата, активно назоваване на предметите, обектите и действията с тях от възрастния.
8. Да не се забавя даването на малки парченца мека храна за стимулиране на дъвкането. Да не се прекалява с пасираните храни, както и да не се забавя преминаването към преходна храна в следващия етап.
Речта е в основата на общуването и социалното поведение на човек и съпровежда всяка една сфера на човешката дейност.
Целта ми бе да проследя в етапите на формиране и развитие на комуникацията, езика, устната реч и говорната перцепция в кърмаческа възраст. За постигане на целта ми проучих различни теории за развитието на езика в този етап и установих, че:
Речевото развитие е комплексен процес, където значение имат благополучното съзряване, общуването и въздействието с възрастните, активната двигателна дейност, която позволява на детето само да опознава света;
Разговорите между децата и възрастните имат огромно значение върху развитието на речта.
Формирането на езиковото развитие и комуникацията на детето с възрастните започва веднага след раждането му. То изгражда емоционални и доверителни връзка с тези, които се грижат за него още преди да е развил речта си. През първите два месеца бебето научава лицата на семейството си, както и емоционалния им израз. Около втория-третия месец се появява гукането, когато детето се чувства комфортно. Около шестия-седмия месец кърмачето навлиза във фаза на лепет, който има показателна стойност върху езиковото развитие. Около осмия-деветия месец кърмачето търси с очи предмет, за който го питат и разбира значението на някои прости жестове. В периода на единадесетия-петнадесетия месец детето започва да изговаря първите си думи.
Семейството на детето играе основна роля за речевото му развитие. Общуването, взаимодействието, играта ги стимулират да гукат, бърборят, сътворяват думи и накрая да говорят свободно. Интересен феномен е така наречената автономна реч при децата, когато играейки си, си говорят сами. Но трябва да знаем, че всяко дете има универсална времева схема, по която се развива. За цялостното му развитие главно влияние има това да получава обич и добро отношение.
Използвана литература:
1. Блажев, Попова 1995: Блажев, Б., Попова, В. Чудесата на детската реч. София: Тилиа,
1995.
2. http://logoped-elbo.eu/wp-content/uploads/2014/05/ranno-razvitie1.pdf
3. Василева 1999: Василева, Н. Особенности на мисленето при ученици с езиково недоразвитие. Шумен: УИ Еп. К. Преславски, 1999.
4. Горохова 2010: Горохова, И. Речевая гимнастика для малышей. Москва: Питер, 2010.
5. Йорданова 2010: Йорданова, Н. Терапевтични предизвикателства на Даун синдром. - В: Сборник доклади от Юбилейна научна конференция 100 години от рождението на проф. дпн Дечо Денев и 25 години ФНПП, съст. Проф.д-р Зл. Добрев и кол. София: Феномен, 2010, 264-269.
6. Колчева 2001: Колчева, Н. Влияние на родителските стилове на възпитание върху децата като обекти и субекти на агресивно поведение. - Специална педагогика, 2001, бр. 3, 1-1.
7. Кръпова 2000: Кръпова, И. Лекции по езикознание. Пловдив: Сема-2001, 2000.
8. Манова-Томова 1969: Манова-Томова, В. Емоции и говор у малкото дете. София: Народна просвета, 1969.
9. Матанова 1998: Матанова, В. Диагностика на деца с комуникативни нарушения. София: УИ Св. Климент Охридски, 1998.
10. Остерийт 2007: Остерийт, П. Въведение в детската психология. София: ЛИК, 2007.
11. Стаматов 2000: Стаматов, Р. Детска психология. Пловдив: Хермес, 2000.
14. Стоянова 1992: Стоянова, Ю. Вашето дете говори: речеви актове в ранна детска възраст. София: УИ Св. Климент Охридски, 1992.
15. Тагарева 2007: Тагарева, К. Проблеми на общуването в рана детска възраст. София: Спектър, 2007.
16. Татьозов 1995: Татьозов, Т. Въздействие чрез взаимодействие. Програма за възпитателна работа с деца до 3-годишна възраст. София: ИК Даниела Убенова, 1995.
17. Татьозов 1999: Татьозов, Т. Психодиагностика на ранното детство. Пловдив: Макрос-2001, 1999.
18. Тодорков 2002: Тодорков, К. Когнитивна психология. Велико Търново: Фабер, 2002.
19. Ценова 2008: Ценова, Ц. Основи на логопедията. София: УИ Св. Климент Охридски, 2008.
20. Щерева 2005: Щерева, К. Фактори за стимулиране на правилна говорна продукция. - Специална педагогика, 2005, бр. 2, 1-1.
21. Якимова 1996: Якимова, Р. Приложение на езиковата игра в логопедичната практика. - Специална педагогика, 1996, бр. 1, 1-1.
22. Bloodstein 1984: Bloodstein, O. Speech Pathology: An Introduction, 2d ed., Boston: Houghton Mifflin Company, 1984.
23. Cook, Tessier, Armbruster 1987: Cook, R. E., A. Tessier, V. B. Armbruster, Adapting Early Childhood Curricula for Children with Special Needs. 2d ed., Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1987.
24. Emerick, Hatten 1974: Emerick L. L., J. T. Hatten. Diagnosis and Evaluation in Speech Pathology. New Jersey: Prentice-Hall Inc., 1974.
25. Haynes, Shulman 1998: Haynes, W. O., B. B. Shulman, Communication Development. Foundations, Processes and Clinical Applications. Baltimore: Williams&Wilkins, 1998.
26. Hothersall 1985: Hothersall, P. Psychology. Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1985.
27. Owens 1998: Owens, R. JR, Language Development: an Introduction. 2d ed., New York.
28. Shames, Wiig 1982: Shames, G. H., E. H. Wiig, Human Communication Disorders. An Introduction. Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1982.
29. Sheridan 1982: Sheridan, M. D. From Birth to Five Years: Children’s Developmental Progress.Windsor: NFER-Nelson Publ. Co., 1982.
30. Snow 1984: Snow, C. E. Parent-child interaction and the development of communicative ability. – In: Schiefebusch, R. L., Pickar J (eds.). The acquisition of communicative competence. Baltimore: University Park Press, 1984, 69-108.
31. Swank 1997: Swank, L. Speech and Language Impairments. - In: Wehman, P. Exceptional Individuals in School, Community, and Work. Austin: Pro-ed Inc., 1997, 245-